Между вълненията и разгневените граждани... Гневът в ежедневието

Гняв? Има ли смисъл в това? Някак си цялото общество изглежда е станало по-злобно. Как се справяме с него?

Богослужение, , , Kreuzkirche Leichlingen, още...

автоматично преведени

Въведение

Днес бих искал да поразсъждавам малко с вас върху темата за гнева и яростта. Имам чувството, че средната температура в нашето общество се е повишила през последните години.

Хората са възмутени, ядосват се много по-бързо и го показват. Така ми се струва и в някакъв момент този тип събития се оказват в обществото и ние трябва да се справим с тях.

Вероятно сте чували термина "разгневен гражданин", който не съществуваше преди двадесет години. Той се появи за първи път през 2010 г., отчасти във връзка с "Щутгарт 21" и отчасти с възмутените реакции на критиците на Саразен - не на самия Саразен, а на неговите критици. "Разгневеният гражданин" дори стана лошата дума на годината през 2010 г.

Тогава дори не разбрах за Саразен, но чух термина "гневен гражданин" във връзка с гарата в Щутгарт. И за мен терминът първоначално беше положителен, защото поне веднъж нормални граждани демонстрираха срещу нещо. За мен "разгневен гражданин" беше обида, подобна на "дългокос безделник" за екодемонстрантите.

Можете да мислите каквото си искате за "Щутгарт 21", но през 2008 г. общите разходи бяха оценени на 2,8 милиарда, а през 2019 г. Федералната сметна палата предупреди, че 8,2 милиарда вероятно няма да са достатъчни.

Но нека останем на разгневените граждани. Положителният ми образ на тази дума изчезна с течение на времето, защото имаше все повече демонстрации, при които гневът и агресията просто си проличаха. И по някакъв начин се загуби и основата за диалог, например с Pegida или сегашните демонстрации с коронавируси.

Когато бях млад през 80-те години, беше времето на демонстрациите за мир и винаги съм имал чувството, че тези демонстрации са доста едностранчиви, но винаги можеше да се говори с тези хора. Имаше дискусия, дори ако смяташ, че мнението на другия е погрешно. Тогава пресата също се приемаше като необходима част от този процес на диалог.

Днес в много случаи хората вече не разговарят, не искат да размишляват и често има само гняв. Така ми се струва.

И често е същото в социалните мрежи и в останалата част на интернет. Възмущението и вълнението носят кликове. Това ми лази по нервите. Ако видя някъде заглавия с повече от един възклицателен знак, по принцип не чета статията.

Но изглежда, че днес хората са по-разстроени, отколкото преди. Може би това те кара да се чувстваш като жив, някакъв вид психологическо точкуване или нещо подобно, не знам.

Но стига въведение, нека погледнем към Библията. Прегледах приблизително цялата Библия за текстове на тема "гняв" и ги подредих малко.

Божият гняв

В Библията най-често се говори за Божия гняв, но не това е целта на днешния ден, а само намек, че на Бога му трябва много време, за да се разгневи: (Неемия 9:17б; NL)

Ти си Бог, който прощава, милостив и милосърден, бавен на гняв и изобилстващ с непоколебима любов.

Може би трябва да имаме предвид това, когато мислим за човешкия гняв.

Човешкият гняв

Гневът може да има и положителен ефект.

Гневът като двигател

В 1 Царе 11 има една интересна история от първите дни на цар Саул, която започва така (ст. 1-3):

1 Амонският цар Нахас поведе войската си срещу Явис в Галаадската област. Жителите на Явис му казаха: "Сключи с нас съюз и ще ти бъдем слуги." 2 "Добре - каза амонецът Нахаш, - ще сключа съюз с теб, но само при едно условие. Ще извадя дясното око на всеки един от вас за позор на целия Израил!" 3 "Дайте ни седем дни, за да изпратим пратеници по всички територии на Израил", отговориха старейшините на Явис. "Ако никой не ни се притече на помощ, ще приемем условието ти."

Настроението в Явис определено не беше толкова добро (ст. 4-7)

4 Когато пратениците дойдоха в Гибея, родния град на Саул, и разказаха на хората там за тежкото си положение, всички избухнаха в сълзи. 5 Саул току-що се беше върнал от полето с добитъка си и попита: "Какво става? Защо всички плачат?" Те му разказаха това, което бяха съобщили пратениците от Явис. 6 Когато Саул чу тези думи, Божият Дух дойде върху него и той много се разгневи. 7 Той взе два вола, наряза ги на парчета и заповяда на пратениците да ги разнесат из цял Израил със следното съобщение: "Ето какво ще се случи с воловете на всеки, който откаже да последва Саул и Самуил в битката!" Тогава ужасът на Господа обзе народа и всички мъже се стекоха наведнъж.

Със сигурност можем да спорим за подробностите на случилото се, но Божият Дух слезе върху него, той се разгневи много и действа. По-нататък в текста се казва, че амонците са победени, защото Саул действа целенасочено и съзнателно с гнева си.

Има един интересен цитат от папа Григорий Велики от VI в. (взех го от кабаретния артист Георг Шрам):

Разумът може да се противопостави на злото с по-голяма сила, когато му служи гневът
.

Не става въпрос за сляпа ярост, "защото яростта е необузданата сестра на гнева". Също цитат, но не знам от кого.

Друг пример за продуктивен гняв е Елиу (Йов 32:2), млад мъж, чийто гняв го кара обективно да противоречи и да спори с Йов. И той казва добри неща и за разлика от другите трима приятели на Йов, речите му впоследствие не са осъдени от Бога.

Гневът на Исус

Гняв откриваме и в Исус Христос. Повечето хора биха се сетили за очистването на храма, но там не се споменава за гняв, а само за ревност, но не и за гняв.

Открих две места, където Исус е бил ядосан и ... беше. Той беше ядосан и огорчен от коравосърдечието на свещениците, които не искаха Той да лекува в храма в събота (Марк 3:5).

И беше изпълнен с гняв, а също и с болка пред гроба на Лазар, защото хората не му повярваха, че Лазар ще оживее. Той беше обявил това, а те не му повярваха.

И в двата случая той постъпил подобаващо и изцелил или дори възкресил Лазар от мъртвите.


Но за съжаление човешкият гняв често не е толкова продуктивен и често има отрицателни последици.

Глупав гняв

Към глупавия гняв бих причислил например гнева, който се поражда от наранена гордост.

Наранена гордост

Два примера от Библията.

Веднъж един могъщ военачалник на име Нааман от Арамското царство имал проказа (нещо подобно на проказа). Казали му, че може да намери помощ в Израил, и той чрез заобиколни пътища се озовал при пророк Елисей (2 Царе 5:9-12; бел. прев.):

9 И така, Нееман отиде с конете и колесниците си в къщата на Елисей и чакаше пред вратата. 10 Елисей му изпрати съобщение чрез един слуга: "Иди и се измий седем пъти в Йордан. Тогава кожата ти отново ще оздравее и ти ще се изцелиш." 11 Нееман си тръгна разгневен. "Предполагах, че той ще дойде лично при мен!" - каза той. "Очаквах, че ще простре ръка върху прокажената кожа, ще призове името на Господа, своя Бог, и ще ме изцели! 12 Нима Авана и Парпар в Дамаск не са по-добри от всички израелски реки? Защо да не мога да се измия в тях и да бъда изцелен?" И той се обърна и си тръгна с гняв.

Нима той не знае кой съм аз? Аз съм важен и няма да се отнасям така с него.

13 Но другарите му говореха добре за него. "Господине - казаха му те, - ако пророкът те беше помолил да направиш нещо голямо, нямаше ли да го направиш? Колко повече би трябвало да му се подчиниш, ако той те помоли само да се изкъпеш, за да оздравееш?"

Той се убеждава, преодолява гнева си, окъпва се в Йордан и се изцелява. Гневът му почти предотвратява изцелението му. Но тук имало щастлив край.

Друг пример без щастлив край може да се намери в 1 Царе 21, който е за цар Ахав (1 Царе 21:1-4; NL)

Близо до двореца на самарийския цар Ахав в Езраел имаше лозе, принадлежащо на човек на име Навутей. 2 Тогава Ахав каза на Навутей: "Лозето ти е толкова близо до двореца ми; остави ми го, за да направя от него зеленчукова градина. В замяна ще ти дам по-добро лозе или, ако искаш, ще ти платя за него." 3 Но Навутей отговори: "Господ ми забрани да ти дам наследството, което наследих от предците си." 4 Ядосан и разгневен, че Навутей от Езраел е казал: "Няма да ти дам наследството на предците си", Ахав отиде в двореца си. Той легна в леглото, обърна лице към стената и отказа да яде.

Казва на жена си Езавел и тя нарежда Навутей да бъде убит, за да може Ахав да получи това лозе.

Гневът от наранена гордост може да доведе до наистина лоши дела, така че трябва да се пазим от това.

Горчивина

Свързана с това отрицателна емоция е горчивината, тя не е същата като наранената гордост, но по някакъв начин си прилича.

В Псалм 73 псалмистът се занимава с въпроса защо нечестивите се справят толкова добре (Псалм 73, 12.13; NL):

12 Погледнете тези безбожници - докато богатството им расте, те водят удобен и безгрижен живот. 13 Напразно ли беше всичко това, че пазех сърцето си чисто и не вършех нищо лошо?

Защо те се справят толкова добре, а аз имам толкова много проблеми? Това не е справедливо.

Но когато променя гледната си точка, той се измъква от това действие (Псалм 73:21-25; NL):

21 Тогава разбрах колко съм огорчен и какъв гняв се надигна в мен, когато видях всичко това. 22 Колко глупав и невеж съм бил - сигурно съм ти изглеждал като неразумно животно. 23 Но аз все още ти принадлежа; ти държиш десницата ми. 24 Ти ще ме водиш според съвета си и накрая ще ме приемеш с почит. 25 Кого имам на небето освен Теб? Ти си по-важен за мен от всичко друго на земята.

Вярвам, че подобно на псалмопевеца и вие сами трябва да стигнете до такова лично осъзнаване, до тази промяна на перспективата, до този нов поглед към Бога.


Докато бях тук, в този момент на подготовка, се запитах каква роля играе горчивината в многобройните демонстрации. Горчивината от безсилието пред лицето на силния: "Сега ще им покажем!".

Разбира се, има тенденция да се приемат обективни причини за демонстрациите, които според вас са правилни от гледна точка на темата, и мотиви като омраза, горчивина и т.н. за другите. Не знам, можеш да гледаш само в главите на хората.

Неконтролиран гняв

Но все пак ви прави впечатление, поне от медиите, че гневът на улицата се е увеличил и става все по-неконтролируем.

Понякога хората правят неща, за които по-късно съжаляват.

Един пример от 1 Царе 20: Йонатан спори с баща си Саул за Давид и това се случва в кулминацията на спора (1 Царе 20: 32-33; NL):

32 "Но какво е направил той?" - искаше да узнае Йонатан от баща си. "Защо трябва да бъде убит?" 33 Тогава Саул хвърли копието си към Йонатан, за да го прониже. Сега Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.

Мисля, че Саул щеше да съжалява, ако беше улучил сина си.

В Притчи има и някои мъдрости по този въпрос:

Притчи 12:16; NL

Глупакът е избухлив, но мъдрият човек остава спокоен, когато го обиждат.

Притчи 14:29; NL

Който сдържа гнева си, има много разум, а който е избухлив, върши голяма глупост.

Притчи 29:11; NL

Глупакът дава воля на гнева си, а мъдрецът го обуздава.
Не мисля, че има нужда да коментираме много това.

Самодоволен гняв

Понякога гневът ни е и донякъде самодоволен. Честно казано, обикновено имаме повече търпение към себе си, отколкото към другите.

Във 2 Царе 12 има добър пример за това: Давид преди това е имал връзка с жена на име Вирсавия, но тази жена е била омъжена за един от войниците му на име Урия и когато тя забременява от Давид, той поръчва Урия да бъде убит и бързо се жени за Вирсавия, за да не излезе наяве тази афера.

Пророк Натан преразказва тази история като притча, а Давид не осъзнава това и много се ядосва на този човек от притчата (2 Царе 12:5; NL):

"Както е жив Господ - заклева се той, - всеки, който прави такова нещо, заслужава да умре!

Ти си човекът - трябваше да му каже тогава Натан. Не мисля, че е толкова рядко срещано явление, че да заслужаваме собствения си гняв.

Повече състрадание към слабостите на другите вече може да ни помогне да се обвиняваме по-малко.

Справяне с гнева

И така, как да се справите с гнева? Трябва да се отнасяте сериозно към това чувство, защото в Притчи 30:33; NL:

Както при разбиването на сметана се получава масло, а ударът по носа причинява кръвотечение, така и гневът завършва с раздор.

За съжаление това често се случва.

В Библията обаче откриваме някои мъдрости, които ни помагат да се справяме по-добре с гнева.

Еклисиаст 7, 9; NL

Не бъди избухлив в гнева си, защото гневът е приятел на глупците.

Вече сме го разглеждали; трябва да се контролираш, иначе ще кажеш или направиш глупости.

Притчи 19, 11; NL

Хората с разбиране сдържат гнева си; те печелят уважение, когато пренебрегват несправедливостта.

Помага, ако не само настоявате за правата си, но и можете да прощавате грешките.

И Притчи 15, 1; NL

Добрият отговор успокоява гнева, но думите, които обиждат, го разпалват.
И всичко това може да се обобщи в следния добре познат библейски пасаж (Ефесяни 4:26, 27; NL):

"Не съгрешавайте, когато сте гневни" и не позволявайте на гнева си да залязва.

Не давайте възможност на дявола да придобие власт над вас чрез гнева!

И няколко стиха по-нататък (Ефесяни 4:31, 32; NL):

31 Отървете се от горчивината и гнева, от обидата, от острите думи и клеветите, от всякаква злоба. 32 Вместо това бъдете добри и състрадателни един към друг, като си прощавате един на друг, както Бог чрез Христос прости на вас.

Защото, и ние никога не трябва да забравяме това, когато мислим за гнева (Яков 1:20, NL):

човешкият гняв никога не може да доведе до нещо, което е праведно в Божиите очи.

Бих искал да завърша темата "Справяне с гнева" с един от любимите ми пасажи (Римляни 12:18-21; NL):

19 Скъпи приятели, никога не отмъщавайте за себе си, а оставете отмъщението на Божия гняв. 18 Постарайте се да живеете в мир с другите, доколкото е възможно. Защото е писано: "Само Аз ще отмъстя; само Аз ще въздам на нечестивия", казва Господ. 20 Вместо това постъпвайте, както казва Писанието: "Ако врагът ти е гладен, нахрани го. Ако е жаден, дай му да пие, и той ще се засрами от това, което ти е сторил." 21 Не се оставяй да те победи злото, а побеждавай злото с добро.

Резюме

Позволете ми да обобщя.