VUCA: Добре дошли в (новия ?) свят

Въведение

Преди няколко седмици се запознах с едно ново съкращение.

Това ме накара да се замисля каква е разликата между акроним и съкращение?

Знаете ли? Трябваше да го потърся. Акронимът е нова дума, която се създава от съкращение, докато съкращението е списък от букви. Например САЩ е съкращение, но НАСА е акроним, защото го произнасяте като нова дума. Всъщност НАСА означава "Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство", но не го произнасяйте "Н", "А", "С", "А", а НАСА.

Безполезен забавен факт в началото, но няма значение.

Съкращението, за което ще говорим днес, се нарича "VUCA".

Знае ли го някой?

Аз не го знаех допреди около две седмици. Мисля, че за първи път го чух в един подкаст за основаване на църкви, но не съм сигурен.

"VUCA" е съкращение от "Volatility" (волатилност), "Uncertainty" (несигурност), "Complexity" (сложност) и "Ambiguity" (двусмисленост), на английски език, разбира се, и описва високата динамика и скорост на промените в днешно време.

Волатилност: Бързината и степента, в която нещата се променят, са високи.
Несигурност: Съществува висока степен на несигурност по отношение на бъдещите събития и развития.
Сложност: Светът става все по-сложен и взаимосвързан.
Неяснота: Информацията може да бъде двусмислена и често има различни тълкувания и гледни точки.

Според мен тези твърдения описват доста добре днешния свят и в тях се крият предизвикателствата за нас като християни, за нашата община и, разбира се, за новото ръководство.

В една нова земя...

Въпреки това мисля, че можем да намерим пример за VUCA и в Библията, поне отчасти. Прочетох Битие 12:1-5; NL

1 Тогава ГОСПОД заповяда на Аврам: "Остави родината си, роднините си и бащиното си семейство и отиди в земята, която ще ти покажа. 2 От теб ще произлезе голям народ. Аз ще те благословя и ще бъдеш известен по целия свят. Ще те направя благословия за другите. 3 Който те благослови, и Аз ще го благословя. Който те прокълне, и Аз ще го прокълна. Чрез теб ще бъдат благословени всички народи на земята." 4 Аврам тръгна, както му беше заповядал Господ. И Лот тръгна с него. Аврам беше на 75 години, когато напусна Харан. 5 По пътя към Ханаан той взе със себе си жена си Сарай, племенника си Лот и всичко, което притежаваха, заедно с добитъка и робите и робините, които бяха придобили в Харан. Така те най-накрая стигнаха до Ханаан.

Това се случило преди малко повече от 4000 години и за съжаление по това време робството все още било широко разпространено. Аврам също е бил дете на своето време, но поне се е отнасял добре с робите си, макар че това по никакъв начин не оправдава робството.

Днес обаче тези времена до голяма степен са отминали, особено благодарение на ангажираността на християните, и за днешната проповед темата е без значение.

Тя започва с несигурност за Аврам. Вероятно той ще е бил по-здрав от днешния средностатистически 75-годишен човек, тъй като според Библията тогава хората са остарявали средно дори повече, отколкото днес, но това все пак е пълна къща, за да оставиш всичко след себе си на тази възраст.

"Остави къщата си, роднините си и разширеното си семейство и тръгни пръв. Тогава ще ти покажа пътя."

Няма по-несигурно от това.

В края на краищата често не знаем накъде води всичко. Какво ще ни донесе бъдещето? Какво ще ни донесе бързият темп на технологично развитие? Какво ще причинят климатичните промени? Как ще се отразят социалните промени върху нас като общност?

Преди около 20 години бях на основен курс по богословие с методисти, а методистите ценят литургията и традицията много повече от нас. Един от тях каза, че хората от други места смятат, че е чудесно, че процедурите и символите са еднакви във всички методистки конгрегации. Човек се ориентира веднага.

Такъв е случаят и в други конгрегации: Основното е, че всичко си остава такова, каквото е, толкова красиво познато. Същите песни като преди сто години и т.н. В такива конгрегации за модерна се смята песен като "Благодаря ти за това добро утро", която вече е на повече от 60 години.

Но дали това работи и в един свят на VUCA?

С Бога

Аврам е на път към неизвестното (Битие 12:6-9; NL):

6 Преминаха през Ханаан и стигнаха до дъба Море близо до Сихем. По онова време областта беше населена с ханаанци. 7 Тогава Господ се яви на Аврам и каза: "Ще дам тази земя на твоя потомък!" Аврам се обърна към него и каза: "Аз ще дам тази земя на твоя потомък! И Аврам построи там олтар на ГОСПОДА, който му се беше явил. 8 След това Аврам отиде в планините на изток от Ветил и разпъна шатрите си между Ветил на запад и Ай на изток. Там той построи олтар и се поклони на Господа. 9 След това продължи на юг на няколко етапа.

Интересно е, че еврейската дума за "поклонение" може да означава и "призоваване", така че друг превод (NEÜ) пише тук:

И там той построи олтар на Йехова и по този начин прослави името на Йехова.

Той не знае къде и защо, но се придържа към Бога и дори свидетелства за Него пред ханаанците.

Гладът

Какво се случва след това? (Битие 12:10)

По това време в земята настъпва глад. И Аврам отиде да живее в Египет, защото гладът беше голям.

Това е картина на променливостта. Добре де, от текста не можем да разберем колко бързо се е случило това, но положението се влошило толкова много, че той развалил шатрите и се преместил в Египет с цялото си домочадие. Дали това е било правилното решение, днес е невъзможно да се прецени. Степента на глада вероятно е била извън неговия контрол, той очевидно не е могъл повече да се справя с положението на място и затова се е преместил надалеч, в богатия Египет, където винаги има храна.

Но така е и с нас. Каква е степента на всичко това? Ще има ли достатъчно пари в бъдеще? Всичко става все по-скъпо и по-скъпо. А войната! Дали един ден тя ще дойде при нас? Мащабът на промените може да бъде плашещ. Други се страхуват от имиграцията. Трети биха искали да върнат часовника в 90-те години на миналия век. Тогава всичко беше по-просто, поне в нашите спомени.

И на всичкото отгоре тези промени сякаш се случват с главоломна скорост.

Да се справим с опасността

Аврам вижда опасността и взема решение:

Когато наближиха границата на Египет, Аврам каза на жена си Сарай: "Ти си много красива жена. 12 Когато египтяните те видят, ще кажат: "Това е неговата жена. Тогава ти ще останеш жива, а мен ще убият. 13 Защо не се престориш на моя сестра, така че египтяните да се отнасят добре с мен и да ме оставят жив, защото се грижат за теб?"

Лично на мен това не ми звучи правилно. Освен това е малко страхливо, ако трябва да съм честен, и не мисля, че той го е обмислил докрай.

Но той никога досега не е бил в подобна ситуация и това е много сложно положение.

Нуждае се от храна - за хората си и за себе си. Но той се страхува. Очевидно египтяните са били в положение, в което са можели да правят каквото си искат. Дали страхът му е бил основателен, или е бил просто предразсъдък срещу египтяните, не знаем. Според Библията Аврам никога преди не е бил в Египет и сега трябва да се справя с чужда за него култура и как трябва да се държи?

Когато нещата станат сложни, предразсъдъците, разбира се, помагат, защото водят до прости решения.

Това достатъчно често се случва и при нас. Когато нещата станат твърде сложни, ние търсим прости обяснения.

Накъде да вървим оттук нататък?

14 Когато пристигнаха в Египет, за красотата на Сарай говореше целият град. 15 Служителите на фараона също я видяха и похвалиха красотата ѝ пред него. 16 Заради нея той даде на Аврам много подаръци - овце, крави, магарета, камили, роби и робини. 17 Но Господ наказа фараона и целия му дворец с тежка болест заради Сарай, Аврамовата съпруга.

Да, преди повече от четири хиляди години равенството не е било толкова далече. Но в своята перспектива, която, разбира се, е донякъде нарушена според днешните стандарти, фараонът се държи справедливо. Той дава на Аврам много ценни подаръци за предполагаемата му сестра.

Ситуацията вече е наистина сложна, но въпреки това абсурдно решение в една непреодолима ситуация Бог се намесва. И там Бог е същият тогава, както и сега.

18 Фараонът изпраща за Аврам и силно го упреква: "Какво си ми направил? Защо не ми каза, че тя е твоя жена? 19 Защо ми каза, че е твоя сестра, та я взех за жена? Ето я твоята жена! Вземи я и се махни!" 20 И той заповяда на Аврам, жена му и целия им имот да бъдат изведени от страната от някои от войниците му.

Интересно е, че никъде не се казва, че е трябвало да върне даровете, а в следващата глава се описва, че Аврам е бил много богат.

Също така не съм сигурен, че първоначалният страх на Аврам е бил основателен. Наистина ли фараонът щеше да го накара да бъде убит, ако не беше излъгал? На мен този фараон не ми се струва такъв, но, разбира се, човек не знае.

Бог не изоставя Аврам, макар че решението му със сигурност е било съмнително.

В Йоан 16:33 Исус Христос казва:

казах ви всичко това, за да имате мир в Мене. Тук, на земята, ще преживеете много тежки неща. Но дерзайте, защото Аз победих света.

В други преводи се казва "страхувате ли се", "ще бъдете потиснати", "ще ви притиснат" и т.н. Но Исус е победил света.

И както при Аврам, това е вярно не само когато правите всичко правилно, но и когато вземате неоптимални или дори грешни решения под натиск. В Исус Христос ние можем да имаме мир.

Разделянето

В следващата глава Аврам има проблем с лукса. Той и племенникът му имат толкова много селскостопански животни, че вече не могат да останат заедно. Просто не е имало достатъчно място за стадата на двамата. Библията на Елберфелдер превежда това толкова красиво (Битие 13:6; ELB):

И земята не можеше да понесе да живеят заедно; защото имотът им беше голям, и не можеха да живеят заедно.

Бих искал понякога да имам такъв проблем ;-)

Но това води до раздяла с племенника му, която със сигурност не е била толкова голяма. Аврам обаче е много спокоен по този въпрос, затова оставя решението на Лот. Намирам това за много достойно.

Интересен е процесът на вземане на решение от страна на Лот (Битие 13:10-13; NL):

10 Лот погледна плодородната равнина на Йорданската долина, която се простираше към Зоар. Защото преди Господ да унищожи Содом и Гомор, цялата област беше добре напоена, като градината на Господ или Египет. 11 Затова Лот избра долината на река Йордан. Те се разделиха един от друг и Лот тръгна на изток. 12 Докато Аврам остана в Ханаанската земя, Лот се засели в областта на градовете в Йорданската равнина и се придвижи с шатрите си чак до околностите на Содом. 13 Но жителите на Содом бяха много зли и съгрешиха тежко пред Господа.

Тук имаме малко от споменатата по-горе двусмисленост относно тази земя, която Лот избира. "Като градината на Господа" - ето това е атрибут. Човек може да разбере защо Лот избира тази земя.

Той има възможност да избира и трябва да вземе решение не само за себе си, но и за целия си дом. А "като градината на Господ" със сигурност е много изкушаващо.

От друга страна, жителите на Содом са били много нечестиви и са съгрешили тежко срещу Бога. Трябваше ли той да се държи на разстояние? От друга страна, не е задължително да живее в града, може да продължи да живее в шатри.

Знаем, че Лот се е преместил в Содом и е имал къща там. Това се споменава малко мимоходом в Битие 14, когато се описва войната между различни царе в района (Битие 14:11, 12; NL):

11 След това победителите разграбиха богатството и хранителните запаси на Содом и Гомор, а после се отправиха към дома си. 12 Те плениха и Лот - племенника на Аврам, който живееше в Содом - и взеха цялото му имущество.

Подозирам, че Лот е превърнал стадата си в пари и така си е осигурил добър живот с хубава къща в града, защото само така мога да си обясня, че чуждите войници са заловили цялото му имущество.

Едва ли чуждите войници биха взели целия добитък. Признавам, че това е малко комбинация и спекулация, но ми се струва много вероятно.

Все пак се чудя до каква степен изборът на земята, която била като градината на Господ, има смисъл.

Разбира се, знаем, че след това в Битие 19 Содом е унищожен. Лот се спасява заедно с жена си и дъщерите си, въпреки че съпругата на Лот не оцелява при бягството. И цялото му имущество също е изчезнало, за което, между другото, говори фактът, че той вече не е имал огромни стада на земята извън града.

В ретроспекция, като читател на Библията, е лесно да оценим негативно решението на Лот за долината на река Йордан в Содом и Гомор. В ретроспекция, между другото, винаги е лесно да се оценяват решенията.

Той е имал много добитък, голямо домакинство и земята е била като Господната градина. Това е била важната информация за него. Дали хората в Содом са били зли, очевидно не го е интересувало. По-късно вероятно е разбрал, че предпочита да живее в града, което прави първата информация маловажна, а втората информация, която в началото очевидно не е взел на сериозно, е направила живота му много труден.

Също така ми е трудно да припиша на Лот каквито и да било лоши мотиви тук. Понякога човек е склонен да приписва такива погрешни мотиви на някого, чийто живот се проваля по някакъв начин. "От самото начало той имаше напълно погрешен начин на мислене".

Но когато си в разгара на събитията, трябва да вземаш решения и те могат да се окажат неблагоприятни в ретроспекция.

Пътят

В Йоан 14:2-6; НЛ Исус Христос използва образа на Пътя:

2 В дома на Моя Отец има много жилища, а Аз отивам да ви приготвя място. Ако не беше така, щях ли да ви го кажа? 3 Тогава, когато всичко е готово, ще дойда и ще ви взема, за да бъдете винаги с Мене, където съм и Аз. 4 Ти знаеш къде отивам и как да стигна дотам." 5 "Не, Господи, не знаем", каза Тома. "Нямаме представа къде отиваш; как да знаем пътя?" 6 Исус му каза: "Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез Мен.

Трябва да знаем къде основно отиваме, това е гледната точка за вечността, която никога не трябва да губим.

Терминът "път" има подобно двойно значение на гръцки, както и на немски, а именно, от една страна, пихтиеста пътека, по която се върви и пътува, и от друга страна, път в преносен смисъл, по който човек пътува с живота си, например.

Християнската вяра често е наричана "път" в Деянията на апостолите (напр. Деян. 9:2). Ние сме чрез и с Исус Христос на правилния, вечен път към дома на Неговия Отец. И също така сме на път с Него тук, на земята, в един свят на несигурни, бързо променящи се и сложни обстоятелства.

И за това имаме Библията, която ни помага и ни води (Псалм 119, 105; NL):

Твоето слово е светилник за нозете ми и светлина за пътя ми.

Резюме

Обобщение:

Волатилност: Аврам е изненадан от толкова мащабен глад, че не вижда друг изход, освен отново да остави всичко зад гърба си. Ние също преживяваме кризи и промени в мащаби, които често ни завладяват: Климатичните промени, войната, инфлацията, бързият темп на технологично развитие и още повече
Несигурност: Аврам трябваше да напусне познатия си свят и да се отправи към неизвестното. Ние също не знаем какво ни очаква, но както Аврам се покланяше и призоваваше Бога на новите места, така и ние можем да направим същото.
Сложност: Аврам се страхува и взема съмнително решение в сложна ситуация в чуждо за него общество. Въпреки това Бог застава до него и го спасява от ситуацията. Бог е същият днес, както и тогава, и ние също можем да му се доверим, когато трябва да вземем решение.
Двусмисленост: За Лот имаше различна информация и гледни точки за земята в Содом и той изтълкува тази информация погрешно за себе си и взе погрешно решение. Но това може да се прецени само в ретроспекция. Бог все пак го спасява.
Ние сме на път: С Исус на път към жилищата, които Бог подготвя за нас, и тук, на земята, също, дори и ако не винаги виждаме къде отиваме тук. Но с Библията като светилник за следващите ни стъпки, това може да се получи.