В безопасност в бурята

Въведение

Има различни бури, със силни ветрове, които идват винаги от една посока, или с променливи ветрове. Има сухи бури, дъждовни бури, снежни бури и мисля, че всички сме преживявали различни бури.

Като дете дори преживях много малко торнадо.

Обикновено не обичаме бурите, най-много ни е уютно, когато сме някъде на закрито, а бурята е навън.

Спомних си и за една история от "Струвелпетер", която много четях като дете - историята на летящия Робърт, която започва така:

Но в тази история Робърт все пак излиза навън и е хванат от вятъра, понесен във въздуха и отнесен.

Днес сигурно не бихте прочели подобно нещо на децата, защото те са навън твърде малко, а не твърде много, но аз все още си спомням как като малко момче поглеждах към небето няколко пъти при силен вятър, за да видя дали Робърт не прелита някъде.

При някои бури, при големите тропически циклони - т.нар. урагани - в центъра има сравнително безветрена зона, т.нар. око.
Това око е много коварно, защото ураганът се движи като цяло и най-силната скорост на вятъра е в края на окото.

В миналото хората в окото често са смятали, че бурята е преминала, и са напускали убежището си, а след това бурята се е завръщала с отмъщение.

Нека просто преминем към

Значение на бурята

Матей 14, 24; Нов завет

Тази буря в нашия библейски текст естествено има символично значение за нас днес.

Тя означава обстоятелства, които не можем да контролираме и които ни заплашват или които смятаме за заплашителни.

Какви обстоятелства ни заплашват, какво не можем да контролираме, къде губим контрол, какво не контролираме, какво ни плаши?

Може би болестта е станала хронична или просто старостта, когато осъзнавате, че сте все по-ограничени в движението си.

Или пък сме останали без работа или сме заплашени от безработица и вече не сме най-младите, а по-възрастните хора не се наемат толкова лесно.
Или пък работите работа, която вече не е търсена, и осъзнавате това.

Може би просто сме озлобени към живота си и тъгуваме за пропуснати възможности, които никога повече няма да се повторят.

Или пък сме разочаровани от приятели и роднини. Толкова дълго сте били свързани с хора, грижили сте се за тях, били сте до тях и сякаш нищо не се връща, а след това може би дори сте самотни.

Има много такива бури, които ни плашат, които почти преобръщат лодката на живота ни.

Като християни предпочитаме да живеем в окото на бурята и бурята винаги да се движи така, че ние да сме в центъра на спокойното око.

След това виждаме как невярващите се въртят наоколо и им викаме: Елате при Исус, тогава и вие ще бъдете тук, в окото на бурята, и ще имате мир и тишина, и всичко ще бъде наред.

Но за съжаление не винаги живеем в окото на бурите в живота си.

Разбира се, правилно е да насочваме другите към Исус Христос, но и с нас може да се случи същото, което се случи с учениците, а именно, че лодката на живота ни вече се клати и заплашва да потъне.

Не винаги можете да избегнете тези бури.

Не можем винаги да седим в уютния християнски салон по време на всяка буря, както е казано на летящия Робърт от Струвелпетер.

Нямаме влияние върху появата на повечето бури и понякога - преди да разберем - усещаме силен насрещен вятър и трябва да се справим с него.

Заглавието на този импулс обаче не е "Падение в бурята", а "Сигурност в бурята" и можем да

Сигурност в Исус

имате.

Вече разбрахме, че тази сигурност не означава, че няма да има повече бури.

И също така осъзнаваме, че общността на учениците не е достатъчна тук.

Добре е, че учениците са заедно в тази буря и могат да си помагат взаимно. Ако човек е сам в такава буря, това със сигурност би било ужасно.

По същия начин имаме общност, в която можем да се подкрепяме и да си помагаме, защото не сме сами.

Но общността от хора не е достатъчна, за да се справи с различните бури на живота. Със сигурност всички сме преживявали ситуации, в които никой друг не може да ни помогне.

Затова църква, която се възприемасамо като общност от хора, не е достатъчна.

Нуждаем се от Исус Христос и Той идва тук, през водата, при учениците.

И това е първата утеха:

Никакви бури, никакви обстоятелства не могат да попречат на Исус Христос да дойде при нас, когато имаме нужда от Него.
Той дори може да ходи по вода.

Понякога това може да бъде и плашещо:

"Не трябва да се страхуваме" - нито от него, нито от бурята; вярвам, че това е урок, който трябва да научим през целия си живот.

Исус се грижи лодката на живота ни да не потъне.

Това не означава, че ще плаваме през бурите на живота си в стъклен буркан, но лодката на учениците със сигурност ще има нужда от ремонт на някои места на следващия ден.

Някои части просто са били прекалено повредени, за да издържат на бурята, и сега са се счупили напълно. Друга част може би вече е била твърде стара и изгнила и се е счупила по време на бурята.

Какво ще кажете за нашата спасителна лодка?

Дали вярата ни се състои от раздробени елементи, от саморъчно създадени образи на Бога и етиката, които сами сме си изплели?

Или пък редовно проверяваме себе си, като използваме Библията, проповедите и посвещенията, за да можем отново да поправим счупените части от живота си?

Жива и свежа ли е нашата вяра, или живеем с нея само като спомен за отдавна отминали времена?

Подобна буря може бързо да разкрие колко жива и истинска е вярата ни и вероятно затова Бог допуска толкова много бури в живота ни, за да разберем сами какво се случва с нашата вяра.

Не знам защо някои хора трябва да издържат на много силни бури, а други - на по-малко силни, знам само, че Бог не прави грешки. И със сигурност не е правилно да се питаме защо аз, а някой друг не, това може да доведе само до озлобление, но е правилно да викаме в бурята:

Господи Исусе, помогни ми.

И Исус Христос е там:

"Не се страхувай!" - изкрещя той. "Това съм аз. Не трябва да се страхуваш."