Можем ли да се справим с това?

От развалини към възстановяване: обучение от строителния проект на Неемия.

Църковна служба, , , Kreuzkirche Leichlingen, още...

автоматично преведени

Въведение

Бих искал да започна с една снимка (навес).

Спомня ли си някой? Мина повече от половин година.

Ето как изглеждаше преди: (Пред навеса).

Спомня ли си някой за какво ставаше дума тогава?

За един проповедник винаги е вълнуващо да разбере колко от проповедта е запазена. Но понякога и аз самият не знам и се налага да го потърся.

По онова време мислехме за "управление по план" и избрах за пример този навес, който впоследствие построих от отпадъчно дърво.

Нямаше точен план за конструиране, но го направих стъпка по стъпка.

От една страна, това беше вълнуващо, но и предизвикателно. Тъй като нямам голям опит в изграждането на навеси, трябваше да обмисля и да изпробвам много неща, което, разбира се, отнемаше време.

Понякога трябваше да спра, защото ми свършиха винтовете, например. Щеше да ми е трудно да изчисля предварително колко от кои винтове ще ми трябват и кога.

И този подход понякога има недостатъка, че не знаете кога точно ще приключите. Мога да добавя улук за дъжд към задната част на покрива (все още ми е останал един пластмасов), мога да добавя още един рафт в навеса. Понякога можеш да се занимаваш с нещата до безкрай.

Във всеки случай бих искал да инсталирам електричество и осветление в навеса.

Ако строите по план, тогава е ясно кога сте приключили. В идеалния случай разполагате с комплект, който се предлага с всички части. И когато всички части са монтирани, вие сте готови и това е хубаво чувство. Малко неприятно е, ако все още има останали части.

Бих искал да остана с вас днес по темата за "изграждането" и да придружа малко един човек от Стария завет по този въпрос.

Желанието да се възстановим

Бог отваря нов път

Неемия е живял около 450 г. пр.н.е. в тогавашна Персия и е имал добро положение в персийския царски двор. Там той е бил виночерпец и следователно е имал доверие на царя, а и не е бил беден.

Но Неемия страдал от разрушената си родина, Йерусалим, откъдето бил дошъл, и това не го оставило да си тръгне (Неемия 2:1-8; NL):

1 В месец нисан, в двадесетата година от царуването на цар Артахасаста, царят празнуваше празник и аз му поднесох вино. Дотогава никога не бях проявявал тъга в негово присъствие. 2 Тогава царят ми каза: "Защо изглеждаш толкова тъжен? Сигурно не си болен? Тогава това може да означава само, че имаш скръб в сърцето си!" Аз бях дълбоко потресен 3 и отговорих на царя: "Да живее царят! Но защо да не съм тъжен? Градът, в който са погребани моите предци, лежи в руини, а портите му са опожарени". 4 Тогава царят ме попита: "Какво искаш от мен?" Помолих се на небесния Бог 5 и отговорих: "Ако е угодно на твое величество и ако си доволен от мен, твоя раб, тогава те моля да ме изпратиш в Юда, за да възстановя града, където са погребани моите предци." 6 Царят - царицата седеше до него - попита: "Колко време ще отнеме пътуването ти? Кога ще се върнеш?" Идеята да ме изпратят се хареса на царя. Затова му определих конкретно време 7 и му казах: "Ако е угодно на Твое величество, дай ми писма до управителите на запад от Ефрат да ме пропуснат, докато дойда в Юда; 8 и писмо до Асафа, пазача на царските гори, да ми даде дърва за гредите на портите на замъка, които принадлежат на храма, за градската стена и за къщата, в която влизам." И понеже любещата ръка на моя Бог беше над мен, царят изпълни молбата ми.

Неемия изглеждаше истински, честен човек, изглеждаше, че му е трудно да скрие това, което го тревожи.

Как щеше да продължи историята, ако той беше скрил напълно скръбта си и се беше престорил, че е в добро настроение пред краля? Тогава може би книгата "Неемия" щеше да завърши тук, във втора глава, вероятно с последното изречение: "И след няколко години Неемия умря от скръб по разрушения Йерусалим".

Но той е честен, както казах, вероятно не може да си помогне, и не премълчава нищо, а след молитва към Бога иска от краля всичко, от което се нуждае за проекта си, и кралят му го дава.

Смятам, че ситуацията криеше риск, което се вижда и от уплахата му. В края на краищата царят е абсолютистки владетел и може би е могъл да изтълкува молбата на Неемия като бунт срещу него.

На пръв поглед честността и автентичността му могат да го въвлекат в неприятности, но след това с Божията помощ се появяват напълно нови възможности.

И това е важно за него, той рискува и е доста безболезнен в исканията си. Вероятно вече е бил предварително зает с темата, тъй като е успял да определи приблизителна продължителност и очевидно вече е бил наясно, че се нуждае от помощта на краля. Може би вече е имал приблизителен план занапред.

Разбира се, той не знае дали хората в Йерусалим изобщо искат да участват в процеса на възстановяване или вече са се отказали.

Каква е реалната ситуация?

Въпреки това Неемия не е напълно наивен в подхода си (Неемия 2:9-15; NL):

9 И когато дойдох при управителите на запад от Ефрат, предадох им царските писма. Царят беше изпратил с мен офицери и конници. 10 Когато санвалат, хоронтянинът, и Товия, амонецът, чуха това, те бяха много недоволни, че е дошъл някой, който се грижи за благополучието на израилтяните. 11 Когато дойдох в Йерусалим и бях там три дни, 12 тръгнах през нощта с няколко души. Все още не бях казал на никого за това, което Бог беше сложил в сърцето ми като план за Ерусалим. Нито пък имах със себе си друго животно освен онова, на което яздех. 13 И така, излязох през нощта през Долинната порта и покрай Драконовия извор до Гнойната порта, за да видя разрушените стени на Йерусалим и изгорелите порти. 14 После продължих към Изворната порта и Царския басейн, но нямаше никакъв път. 15 Затова през нощта отидох пеша нагоре по долината на потока и разгледах стената, преди да се обърна и да се върна през Долинната порта.

Появява се първата съпротива и Неемия се вглежда внимателно в ситуацията на място. Той иска да разбере срещу какво се изправя.

Много неща бяха наистина счупени. И очевидно той трябваше да се изправи срещу това лично. Стената беше съборена, портите бяха изгорени, а пътеките бяха преградени от отломки.

Не съм сигурна защо първо е преценил всичко напълно сам. Може би все още не е знаел на кого може да се довери, а може би не е бил сигурен като цяло дали останалите ще се съгласят с него и е искал първо да разбере, за да може да убеди останалите, ако е необходимо.

Но след това взема и други (Неемия 2, 17.18; NL):

17 А аз им казах: "Виждате в каква мизерия сме: Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени. Елате, да възстановим стената на Йерусалим, за да не бъдем повече за посмешище." 18 И им разказах как Бог държеше милостивата си ръка над мен, а също и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: "Да започнем и да строим!" И те се заеха с доброто дело.

Последното изречение: "И те се заеха с доброто дело" означава нещо повече от просто започване. Това става ясно, като се сравнят различните преводи:

Не знаем как са се чувствали другите хора и как са оценявали ситуацията в Йерусалим преди това. Но Неемия, пред когото Бог е отворил всички врати, ги мотивира и те започват работа.

Понякога това зависи от отделни хора, които след това мотивират другите. Може би Неемия е бил общоизвестен като честен човек, може би е имал особена харизма, може би вече е донесъл със себе си дърва - можем само да гадаем.

А може би са били мотивирани и от необходимостта, от значимостта на тази задача. Разрушената стена и изгорялата порта са били истински проблем, опасност за жителите, защото стената тогава е означавала и защита от разбойници.

Моята барака по принцип беше просто луксозен проект, малко полезен и имах толкова много дървен материал, но възстановяването на този град беше наистина важно.

За да бъдете мотивирани, трябва да виждате целта на дадена задача и да заставате зад нея.

Строителството е в ход...

В следващата глава, Неемия 3, започва строителството. Главата до голяма степен се състои от списък на това коя група жители е възстановила коя порта и коя част от стената. И по някакъв начин всички се включват, включително хора от места в съседство с Ерусалим. Не всички от тях са били зидари или дърводелци, а по-скоро майстори. Мисля обаче, че хората по онова време са вършили много повече работа от типа "направи си сам", отколкото ние днес, така че основните ръчни умения със сигурност са били по-разпространени.

Споменава се един особено трудолюбив човек на име Варух, както и хора, които се отървават от работа, водещи мъже от град Текоа в съседство. Всъщност те били твърде горди, за да превиват гръб за работа (ст. 5). Но това всъщност бяха единствените споменати изключения.

След това съпротивата отново се появи. Споменатият Санвалат се подиграва на юдеите (Неемия 3:34; NL):

Той каза на сънародниците си и на управниците на Самария: "Какво правят там нещастните евреи? Ще ги оставят ли на мира? Ще принасят ли жертви? Ще я свършат ли днес? Ще съживят ли камъните от купчината развалини, които са били изгорени?"

Във всеки проект може да има хора, които са против или активно работят срещу него, или да има обстоятелства, които възпрепятстват работата.

Снимката на обгорелите камъни в купчината отломки ми се стори интересна.

Със сигурност не са могли да купят всички материали нови, а е трябвало да работят с наличните. Това малко ми напомня за моя навес.

Но може би познавате образа от 1 Петрово 2:5а; NL:

А сега нека Бог да ви изгради в Своя духовен храм като живи камъни.

Може би понякога се чувстваме по-скоро като онези безполезни камъни, които лежат наоколо в купчини отломки, малко изгорели, но това са камъните, с които Бог иска да изгради църквата. Не сградата, не земята, а ние, хората, които принадлежим на Исус Христос, ние сме това, от което е изградена Божията църква.

В края на главата те вече са на половината път (Неемия 3:38; NL):

Накрая завършихме стената до половината от първоначалната ѝ височина около целия град, а хората се включиха с цялото си сърце.

"С цялото си сърце", страхотно.

Криза

След това идват първите кризи. Враговете сключиха съюзи срещу евреите и много от тях също бяха смазани (Неемия 4:3,4; НЗ):

3 Но ние се молехме на нашия Бог и ги пазехме денем и нощем. 4 Но тогава юдеите казаха: "Силата на носачите вече не стига, развалините са твърде много! Вече не можем да построим стената!"

А след това сякаш стана още по-зле (Неемия 4:5, 6; НЗ):

5 А враговете ни си казаха: "Нека не забелязват и не виждат нищо от нас, докато не се озовем сред тях. Тогава ще ги поразим и ще сложим край на това начинание." 6 А юдеите, които живееха близо до тях, ни казваха може би десет пъти: "Накъдето и да се обърнете, те са срещу нас."

Трябва да се подчертае още веднъж, че изграждането на града не е насочено срещу никого. Те просто са искали да живеят безопасно.

Откъде идва тази враждебност? Завист ли беше? Или те просто не искаха да се откажат от превъзходството си над разрушения град?

Неемия трябва да се справи с кризата. Той не може да пренебрегва тези проблеми (Неемия 4:7-12; NL):

7 Тогава поставих въоръжени стражи на откритите места, зад най-ниските части на стената. Разпределих народа по родове и им заповядах да се въоръжат с мечовете, копията и лъковете си. 8 После се огледах, застанах пред благородниците, предводителите на града и останалите хора и им казах: "Не се страхувайте от тях. Спомнете си за ГОСПОДА, Който е велик и страшен, и се борете за приятелите си, за семействата си и за домовете си!" 9 Когато враговете ни чуха, че сме знаели за плана им и че Бог го е осуетил, ние се върнахме на стената, всеки при работата си. 10 Но от този ден нататък само половината от мъжете ми работеха на стената, а другата половина стояха на стража, въоръжени с копия, щитове, лъкове и вериги. Водещите мъже стояха зад народа на Юда, 11 който възстановяваше стената. Носачите продължаваха работата си, като едната им ръка беше върху инструментите, а другата - върху оръжието. 12 Всеки, който строеше, носеше меч отстрани. А човекът с тръбача стоеше до мен.

Изтощението можеше да бъде преодоляно, когато отново имаше перспектива. Бог е на наша страна и имаше ръководство, което имаше смислен план.

Без криза нещата вървяха по-бързо, но заплахите означаваха, че някои от работниците винаги трябваше да пазят въоръжени. Дори самите работници винаги носеха оръжията си със себе си.

Слава Богу, не се бием с истински оръжия, но трябва да сме подготвени за проблеми. Нашето оръжие е Библията, която можем да използваме, за да научим и разберем много неща. А това, че винаги държим ръката си върху Библията, по някакъв начин е и красив образ.

Но нека да разгледаме ситуацията по-общо. От работата си знам, че принципът на заседанията или работните групи е "кризата има приоритет". Ако има реални проблеми, като например изтощение или пречещи външни влияния, първо трябва да се справите с тях, преди да преминете към дневния ред. Обикновено това не се случва толкова бързо, колкото често ви се иска, но понякога трябва да вземете предвид донесените или внесените отвън проблеми, дори ако това забавя същинската работа. Така е.

Социалната реформа на Неемия

След това настъпва друга криза: в глава 5 става ясно, че неравномерното разпределение на собствеността застрашава единството на народа. Бедните жители трябва да залагат имуществото си, за да платят данъка, а някои деца са продадени в робство поради бедност.

Неемия провежда социална реформа (Неемия 5:9-11; NL):

9 Тогава продължих: "Това, което правите, не е добро! Не трябва ли да живеете в страхопочитание към Бога, за да не станем за смях на враговете си? 10 Аз самият, моите роднини и хората ми също дадохме на хората пари и зърно назаем, но сега искаме да отменим този дълг. 11 Върнете им нивите, лозята, маслиновите горички и къщите още днес! И също така им простете всичко, което все още ви дължат в пари, зърно, вино и масло."

И всички се включват.

От социална гледна точка "ние" винаги е шега, ако хората винаги вегетират на ръба на съществуването поради бедност, докато други живеят в лукс. Без задоволяване на основните нужди на всички, нищо не работи.

А без единство възстановяването нямаше да бъде успешно завършено.

Резюме

След това има различни покушения срещу живота на Неемия (много вълнуващо е да се прочете в глава 6), но те довеждат проекта до успешен край.

Нека обобщим: