Надежда

Въведение

Наскоро се замислих върху темата за "надеждата".

Надеждата по принцип има два аспекта:

На какво се надявам?
На какво се основава моята надежда?

Накратко, цел и причина.

Преди няколко дни, когато почиствах гаража си, мисля, че за първи път от 20 години насам, осъзнах това. В дълбините на един рафт открих три велосипедни ключалки.

Надявам се някога в бъдеще да успея да заключа велосипед и с трите, но надеждите ми са основателни само за едната ключалка, защото само за едната все още има ключове. Все още имам кутия с ключове в мазето, но шансовете да има такива, които да пасват, не са големи.

Темата за "надеждата" все по-често изплува и през периода на Короната като обвинение към църквите, че не са били в състояние да предложат надежда през това време.

От друга страна, в различни проповеди и статии в интернет съм чувал гласове от големите църкви, че разпространяването на надежда е една от най-важните задачи на църквите.

Много често в такива изказвания не се уточнява каква е надеждата, целта и причината остават неясни. Не знам как се отнасяте към това, но мен малко ме притеснява.

В своята книга "Menschliches, Allzumenschliches" философът Фридрих Ницше казва нещо много неприятно за надеждата във връзка с кутията на Пандора:

Зевс искаше човекът, колкото и да е измъчван от други злини, да не захвърля живота си, а да продължи да бъде измъчван наново.

За

тази цел той дава на човека надежда: всъщност тя е най-злото от злините, защото удължава мъчението на човека

Надеждата като заблуда, като мъчително удължаване на това, което не става по-добро?

Аз не го виждам по този начин, но днес бих искал да поразсъждавам с вас върху него и да започна с един много банален библейски стих по темата "надежда" (Екл. 9:4, НЛ):

За онзи, който още не е умрял, все още има надежда. Защото дори живото куче е по-добре от мъртвия лъв.

Докато човек е жив, има надежда; когато е мъртъв, вече няма надежда. Това изглежда банално, но по някакъв начин е и основен закон: докато има живот, има и надежда.

Осъзнах това, когато нашата круша в градината, която се чувстваше на сто години, изсъхна преди три години, просто така, за една нощ, сякаш. Може би времето ѝ беше изтекло, може би трябваше да я поливаме през онова сухо лято, но преди това никога не ни се беше налагало.

Когато дървото беше мъртво, определено нямаше надежда.

Този принцип, мисля, е доста добре разбран. Но в живота остават въпросите за какво е надеждата и на какво се основава тя?

Надеждата в Стария завет

В Библията, в Стария завет, има различни гледни точки, които водят до различни възгледи за надеждата.

Предишният стих е от книгата "Еклисиаст" и в тази книга до голяма степен се възприема перспективата "под слънцето", т.е. авторът разглежда само това, което съществува тук, на земята.

Това води до следната перспектива (Еклисиаст 9:7-10; NL):

7 И така, яж, пий и се весели, като правиш това. Защото Бог отдавна е доволен от твоите постъпки! 8 Носете чисти дрехи и се грижете за лицето си с мехлем. 9 Бъдете щастливи с жената, която обичате; наслаждавайте се на всеки мимолетен ден от краткия си живот, който Бог ви е дал на тази земя. Защото това е наградата, която ще получиш за земния си труд. 10 Направете всичко, което можете, със силата си. Защото щом попаднеш в царството на мъртвите, там няма нито действие, нито мисъл, нито знание, нито мъдрост.

Тук проповедникът вижда надежда единствено в земните удоволствия, които могат да бъдат не само материални, но и например интелектуални.

Всъщност това е един много съвременен текст, както показва и обширното твърдение "Защото Бог отдавна е доволен от вашите дела". Щом аз живея тук, на земята, така, както искам, значи Бог не може да ми е дал нищо в замяна, нали? Съвременният човек отдавна е престанал да приема поставянето на въпроса за собствените му мисли и действия от страна на Бога.

Ето защо "Направих го по моя начин" все още е много популярна песен.

Но някак си този земен възглед не е достатъчен.

Цар Давид е човек от Стария завет, който е преживял много с Бога. Молитвите му често са получавали отговор, въпреки че в живота си е допускал и много грешки, които също са описани съвсем открито в Библията.

Това казва Давид в края на живота си (1 Летописи 29:14,15; NL):

14 Защото кой съм аз и кои са моите люде, че да ти дадем нещо? Всичко, което имаме, е от Теб; даваме Ти само това, което си ни дал преди. 15 Ние сме само посетители и пришълци пред Тебе, както бяха и нашите прадеди. Дните ни на земята са като сянка, без надежда.

Дните на земята нямат нищо трайно, те са като сянка, която може да изчезне от един миг в следващия.

Та нали се надяваме само на земното щастие, защото изглежда, че няма повече?

Тази мисъл преминава и през Книгата на Йов, този с лошите новини. Аз постъпвам правилно, правя добро и това ми дава надежда, че ще ми върви и на земята. Йов мисли така в началото, а трима от приятелите му мислят така до края. Но накрая Йов осъзнава, че всъщност става дума за разпознаване на Бога.

Към края той разговаря с Бога и получава следното забележително осъзнаване (Йов 42:5; NL)

Досега Те познавах само от слухове, а сега Те видях със собствените си очи.

Въпреки че повечето герои в Стария завет са имали очи предимно за земното, небесното проблясва отново и отново.

В Псалмите например има много стихове, които изразяват надеждата в Бога:

Псалм 25:21; NL

Помогни ми да живея искрено и честно, защото на Теб възлагам надеждата си.

Става дума за надежда за помощ да живеем добър, праведен живот. Мисля, че това е добро.

Боже, помогни ми например да бъда любезен и приятелски настроен към ближния си. Това е много смислена молитва.

Псалм 31:25; NL

Затова бъдете силни и смели, всички вие, които възлагате надеждата си на Господа!

Това е надеждата за Божията помощ в една битка. В онези дни тя често е била война, но в днешно време може да бъде и борба с вътрешния козел, например с прекомерния комфорт.

Още два стиха:

Псалм 33:22; NL

Господи, позволи ни да изпитаме Твоята благодат, защото само Ти си нашата надежда.

Псалм 39:8; NL

На какво мога да се надявам сега, Господи? Единствената ми надежда си Ти.

Бог е единствената ви надежда? Тук мнозина със сигурност ще се поколебаят или ще си противоречат.

Много хора нямат нищо общо с Бога. Някои хора, които вярват, че Бог е поне донякъде истинен, живеят живота си и може би веднъж запалват свещ в католическа църква, за да получат малко допълнителен импулс от Бога.

Това би било християнството като фолклор, който може би работи малко тук и там, но работи и без това.

Бог като единствената надежда?

В Притчи 11:7, НЛ има още едно банално твърдение за надеждата:

Когато нечестивият умре, умира и надеждата му, и очакването му не се сбъдва.

Аз не бих видял безбожника в етичен смисъл, а като човек, който е без Бога и който не иска да знае нищо за Бога. Ако надеждата се отнася само до земното, то тогава надеждата свършва, когато човек умре.

Надеждата днес

Повечето от надеждите, които ни занимават лично днес, вероятно също са от по-земно естество. Надяваме се да останем здрави, да си намерим и запазим работа, надяваме се децата ни да станат нещо, надяваме се да не ни стане трудно на стари години и т.н.

Мисля, че колкото по-трудна е ситуацията, в която се намираме, толкова по-кратка е перспективата на надеждата.

Ако сме в беда, се надяваме на изход; ако съм болен, се надявам отново да оздравея; ако живеем във военна зона, се надяваме нищо да не се случи на нас и на близките ни и да не се налага да бягаме.

Често надеждата идва от факта, че нямаме друг избор. Това се нарича оптимизъм на целта, но не е толкова погрешно. Докато човек е жив, има надежда, както вече видяхме в стиха от Библията в началото. А оптимистите често се справят по-добре от песимистите, защото макар и да имат прекалено положителен поглед върху ситуацията, те са по-склонни да виждат възможности от песимистите, за които всичко вече няма смисъл.

Но дори и кризата да продължи, в даден момент човек все пак трябва да погледне отвъд кризисния режим.

Току-що чухме изказвания, в които Бог беше описан като единствената надежда.

Преди повече от двадесет години участвах в транспорт на помощи за бивша Югославия и веднъж присъствах на хърватска църковна служба в Осиек. По онова време градът беше обграден от сръбски четници и имаше само един път, по който можеше да се влезе безопасно в града. В църквата имаше много бежанци, които бяха избягали от домовете си. Пасторът проповядваше за Марта и Мария (Лука 10:39-41). Марта вършела много работа и се грижела за гостите, а сестра ѝ Мария седяла в краката на Исус и просто го слушала. Марта се оплака на Исус, че Мария не иска да направи нищо, но Исус каза, че Мария осъзнава кое е важно и няма да изгуби чутото.

На фона на това, че много от присъстващите по онова време хора бяха загубили много, тази проповед ми направи голямо впечатление и затова не съм я забравил.

Всичко може да бъде изгубено, но не и Бог.

Бог като единствена надежда? Само съзнанието, че има Бог, може да помогне на някои хора за известно смирение, но ако погледнем към двата въпроса - на какво се надяваме и на какво се основава надеждата, тя трябва да стане малко по-конкретна.

В Библията се казва, че Бог е изпратил Исус Христос на земята и за този Исус се казва в Матей 12:18-21; NL:

18: "Този е Моят раб, когото избрах. Обичам го и се наслаждавам на него. Ще положа Духа Си върху него и той ще провъзгласи правда на народите. 19 Той няма да се бие, нито да вика; няма да издига глас на публични места. 20 Той няма да пречупи прегъната тръстика или да угаси тлеещ фитил. Чрез своята вярност той ще наложи съвършена справедливост. 21 И на Неговото име ще почива надеждата на целия свят."

В Исус всичко това става малко по-конкретно. Намираме примери за правилни действия, например в Проповедта на планината.

Намираме примери за това как да говорим с Бога по-конкретно, да се молим, да възлагаме надеждата си на Него, да получаваме помощ. Молитвата "Отче наш" е образец за такава молитва.

Намираме обещания, че Бог чува молитвите и че помага. Това е основата на тази надежда. А Божията помощ надхвърля нашето въображение. Един прекрасен образ на това е от Езекиил 37, където пророкът вижда във видение картина на скелети и в това видение скелетите отново се превръщат в живи хора. Бог може да прави невъзможни неща, като например да прави хората нови и да възражда църкви.

Намираме и обещанието, че чрез Исус Бог ще прости и нашата вина пред Бога, ако я приемем. И също така намираме помощ да променим себе си, така че "направих го по моя начин" да не е задължително да бъде за сметка на другите.

Това е нещо, на което можем да се надяваме.

Надежда за утре

Но това не е всичко. Изложеното дотук все още се отнася предимно за земното.

Важно е също така да не смятаме да бъдем християни тук, на земята, само за фолклор, а да живеем заедно с Исус Христос и да се променяме, както чухме по-рано. Библията често нарича началната точка на този процес на промяна новорождението (1 Петрово 1:3, NL):

Хвала на Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос, защото по Своята велика милост ни даде новорождение. Сега имаме жива надежда, защото Исус Христос е възкръснал от мъртвите.

И продължава, има надежда за утрешния ден е и бих искал да назова конкретно това. Това е възкресението. След смъртта си ще бъдем с Исус Христос.

Този факт на възкресението е много важен за това (1 Коринтяни 15:3б-7; NL):

Христос умря за нашите грехове, както е писано. 4 Той беше погребан и възкръсна от мъртвите на третия ден, както е писано. 5 Той беше видян от Петър, а след това и от дванадесетте апостоли. 6 След това Го видяха наведнъж повече от петстотин негови последователи, повечето от които са все още живи; само някои от тях са починали междувременно. 7 След това беше видян от Яков, а после от всички апостоли.

Не е задължително надеждата ни да умре с нашата смърт. Исус Христос, е приготвил повече за тези, които искат.

Няколко стиха по-нататък това е формулирано още по-остро (1 Коринтяни 15:16-19; NL):

16 Защото, ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е възкръснал. 17 Ако пък Христос не е възкръснал, тогава вярата ви е безполезна и вие все още сте затворени в греховете си. 18 В такъв случай всички хора, които са умрели, вярвайки в Христос, биха били изгубени! 19 Ако вярата в Христос дава надежда само за този живот, ние сме най-нещастните хора на света.

При всички кризи, които всеки човек преживява тук и там, вече е наистина чудесно да живееш с Исус Христос на земята, но само тази земна гледка е твърде малко. Той е приготвил за нас много повече.

Като последно изречение по темата за "надеждата" бих искал да цитирам един библейски стих: Евреи 11:1; NEÜ:

И така, какво е вярата? Тя е основата на нашата надежда, убеждението за реалности, които не се виждат.

Резюме

Обобщавам.

Мислихме за надеждата:

На какво се надявам?
На какво се основава надеждата ми?

В общи линии, докато човек е жив, има надежда. Но всички земни надежди свършват със смъртта.
В Стария завет е имало предимно само надежда в и за земното, но Бог като надежда вече е бил търсен и вечното вече е проблясвало на някои места.
Днес целта на нашата надежда често зависи от кризата, в която се намираме, но Бог изпрати Исус Христос като надежда за поглед отвъд: Като модел за действие, за молитва, за обещанията, които Бог дава в Библията, и като начин за прошка и промяна.
Освен това има и вечната надежда на възкресението, за да бъдем с Бога.