Въведение
Напоследък се занимавам с темата за "депресията". Не защото аз самият съм засегнат от нея или някой от близкото ми обкръжение е, поне аз не знам нищо за това, но няколко пъти се сблъсках с темата в медиите, защото някои кабаретни артисти или комици са засегнати от нея и са я оповестили по телевизията.
Намирам това за забележително. Нямам по-задълбочени познания по тази тема, знам само това, което съм чул и прочел за нея в медиите. А темата "депресия" не би трябвало да е актуалната тема днес.
Двама кабаретни артисти, които смятам за доста забавни, говориха много открито за депресията си. Може би ги познавате: Торстен Щратер и Курт Крьомер.
Намирам това за изненадващо, но едно нещо ме порази и при двамата. И двамата подчертаха важността на това да признаеш, че имаш нужда от помощ, и след това действително да я получиш, и това ме накара да продължа.
Разбира се, това не е лесно при такава тема, защото невинаги можете да разчитате на разбирането на околните.
Ако например сте си счупили крака, за всички е ясно, че не можете да работите. Ако страдате от депресия, разбирането често не е толкова голямо. Тук-там се появяват изказвания от рода на "Не вдигай толкова шум".
Депресията може да има и органични причини и тогава трябва да се лекува с медикаменти. Но много депресивни хора намират помощ и от лекарите, напр. терапията с разговори помага в много случаи.
Защо това все още е тема табу?
Защо хората често се въздържат да потърсят помощ за такова заболяване? Като цяло с психичните заболявания все още е трудно.
Освен може би в случай на прегаряне: тогава вие сте героят, който малко е прекалил. Мениджър без бърнаут не си е свършил работата както трябва ;-) Сега преувеличавам, разбира се.
Мисля, че ние, хората, не искаме да бъдем слаби и обикновено искаме да контролираме живота си, а също така искаме средата ни да вярва в това.
Може да страдате и от счупен крак, но това е ясно за всички и обикновено има ясен график кога ще се оправи.
При депресия или подобно заболяване това не се наблюдава. Би трябвало да можете да се справите сами, защо вдигате толкова шум! От помощ се нуждаят по-скоро хора, които са в наистина лошо състояние, където можете да го видите!
Това е заблуда и тук вече сме в Евангелието.
За кого е предназначено Евангелието?
Болните
Позволете ми да прочета Матей 9:10-13; NL
Сега, "мърша" не е преведено буквално, всъщност се казва "бирници" и "грешници", но това е, което фарисеите са имали предвид: мърша.
Кратко обяснение: бирниците или митарите, както се наричат в други преводи, много често събирали повече, отколкото им се полагало, и това ги правело много непопулярни, поради което тази група хора често се възприемала и като символ на лош човек.
Матей бил такъв бирник и поканил Исус, учениците и старите си приятели и колеги на вечеря. И това не се харесало на фарисеите.
Ние вече сме поляризирани от християнската си социализация, така че е съвсем очевидно, че фарисеите мислят и говорят напълно погрешно.
Но нека пренесем ситуацията към днешния ден. Ние нямаме очевидно корумпирани служители като група от населението, но какво ще стане, ако например дойде някой неонацист и реши за Исус, а след това направи празненство и покани хора от общността и от стария си приятелски кръг, за да се свържат и те с Исус?
Какво ще кажат съседите тогава? Какво ще се случи в социалните медии?
Осъзнавате, че подобна ситуация може да бъде и сложна.
Но Исус Христос казва:
Лекарят, разбира се, е символ на Исус Христос, а болните са образ на грешниците.
А Исус може да помогне само на грешниците. Тези, които си мислят, че са достатъчно добри, са аут. На тях не може да се помогне.
И Исус го отнася не само към Бога и човека, но и към хората помежду им:
А това означава и да бъдем милостиви към нечестивите. Митничарите не са били бедни безпомощни жертви, а извършители на престъпления.
Разбира се, тук не става въпрос за това да се подминат грешните действия, защото и Исус винаги е бил ясен относно това кои дела са грешни и кои - правилни.
Но той иска да даде на престъпника шанс да се покае, а болният трябва да може да получи помощ от лекар. Животът може да бъде подреден с всички последствия, което в някои случаи означава и поемане на юридическа отговорност за действията си и обезщетяване на жертвите.
Но нека погледнем към себе си. Вероятно тук няма корумпирани служители, нито пък неонацисти, но ние сме грешници. В крайна сметка това е общото между всички нас тук. Всички сме осъзнали в някакъв момент, че се нуждаем от прошка, че не можем да се справим без Исус.
И това ни връща към помощта. Все още ли осъзнаваме, че се нуждаем от помощ - от Бога и от другите хора?
Или да останем в образа на сравнението с Исус: Осъзнаваме ли, че всеки ден отново и отново се нуждаем от Исус Христос като наш лекар? И че сме зависими от милостта на други хора?
В християнската рамка, разбира се, всички сме съгласни, защото, обективно погледнато, това е правилно според Библията.
Но дали го осъзнаваме в ежедневието си?
Помислих си за последния път, когато се изповядах пред невярващ: "Не мога да се справя без Исус".
Това беше отдавна. Понякога водя разговори за вярата си, но ми е трудно да я кажа ясно, защото не знам дали човекът, с когото говоря, ще ме разбере.
Или да слезем още по-надолу: Без милостта на другите хора не бих могъл да се справя.
И това ни води до един благочестив термин, който вече не е много разпространен в ежедневния език.
Смирение към Бога
Терминът "смирение" произлиза от старовисоконемското diomuoti ("готов да служи", т.е. всъщност "отношение на слуга"). Компонентите на думата могат да бъдат допълнително разбити на двете думи "слугувам" (dionōn) и "смелост" (muot) (Уикипедия).
Тази дефиниция обаче не изглежда пълна.
В Библията вече се изясняват отношенията между Бога и човека и смирението пред Бога е нещо положително в Библията, например Псалм 25:9; NGÜ се казва за Бога:
Вече можете да видите, че тук не става дума само за нас, хората, които сме тук долу, а за Бога, който е там горе, а за взаимоотношения, за това да бъдем един с друг и да се нуждаем от Неговото ръководство и помощ.
Вярвам, че именно това смирение прави живота християнски.
Човек е наясно, че това е невъзможно без Исус. Имате нужда от Него, имате нужда от Неговата помощ във всичко.
Смирен е различно от например покорен или унизен, като бичувано куче.
Можете да видите това добре в примера с Мойсей. За него се казва във Второзаконие 12:3, NL:
Мойсей със сигурност не е бил покорен. Той говореше на фараона без страх, смело водеше народа на Израил и също така имаше върховна юрисдикция, което вероятно не е възможно да бъде подчинен.
Но той винаги е съзнавал, че Бог е над него, че има нужда от него и че без него няма да се получи. Разбира се, в живота си е допускал и грешки, това е ясно. Това ще се случва и на нас от време на време.
Защото дори животът ни да върви добре в момента, трябва да сме наясно, че сме в Божиите ръце и ако вече не сме, ще имаме проблем.
Смирение към другите
Смиреният живот е полезен и за нас самите. Бих искал да разгледам Галатяни 6:1-4; NL:
"Да ви помогнем да се върнете в правия път" всъщност е преводът, който ми хареса най-много. В други преводи тук пише "с любов да се оправи".
Разбира се, подобни ситуации никога не са лесни. Никой не обича да му казват, че е направил нещо нередно.
Днес понятията "неправилно" и "правилно" могат да се разглеждат само в контекста на "защото", на обосновка, което според мен също е правилно, защото в противен случай има опасност да осъдим нещо, защото така е било винаги.
Но нека се върнем към разликата между "възстановяване" и "поправяне". Вярвам, че "намирането на обратния път" е по-ефективно от "оправянето". Разбира се, помощта е полезна и за двете, но поне при мен като цяло важи, че научавам по-добре, когато сам измислям решението. Ако някой ми даде готово решение, то изчезва по-бързо, отколкото ако сам си пробия път до осъзнаването.
Може би това е и въпрос на тип.
Във всеки случай целта е да си помагаме взаимно, което, разбира се, включва и признаване на нуждата от помощ.
Това се съдържа и във втория стих:
Други преводи пишат тук: Помагайте си един на друг да носите тежестите, но това означава същото.
Знаем ли за трудностите и проблемите на другия? Споделяме ли своите трудности и проблеми?
Или сме толкова арогантни, че смятаме, че сами контролираме всички трудности и проблеми?
Това, което научаваме от този текст, е, че всеки е важен, но никой не е по-важен и всички сравнения са глупави.
И това вече е важно. В собствения си живот, а също и в нашата общност, нека отново и отново да осъзнаваме, че без Исус Христос нищо не върви и че имаме нужда един от друг, за да си помагаме в трудностите и проблемите си.
Резюме
Обобщавам.
- Примерът с откритостта на известни артисти към депресията им ме накара да осъзная наново, че човек трябва да признае, че има нужда от помощ, и също така да потърси помощта.
- Исус дойде за грешниците, за престъпниците, за да могат да го опознаят и да се покаят. Хората, които си мислят, че са достатъчно добри, са аут при него.
- Всички ние също сме осъзнавали в един или друг момент, че се нуждаем от прошка, че не можем да се справим без Исус и че се нуждаем от него наново всеки ден. И това е част от смирението, което съставлява християнския живот.
- Ние също така зависим от милосърдието на хората . Отваряйки се, за да си помогнем един на друг да намерим пътя обратно и да си помогнем един на друг в нашите трудности и проблеми, изпълняваме закона, който имаме от Христос. Това е другата част от смирението, което съставлява християнския живот.