Въведение
Бих искал да започна днешния ден директно с един библейски текст (Матей 14:1-12; NEÜ):
Не знам дали съм чувал проповед върху този текст преди. На пръв поглед звучи по-скоро като "Игра на хвърчила", отколкото като Библията, но това е истинско събитие, а не измислено, и един момент от този текст особено ми допадна, който бих искал да разгледам по-подробно по-нататък.
Чудесата на Исус
Но началото на тази история също е интересно. Тя започва с чудесата, които Исус е направил и за които хората са си разказвали.Владетелят на Галилея, Ирод Антипа, който между другото е син на Ирод Велики, за когото чуваме всяка година по Коледа, тълкува тези чудеса като дела на възкръснал мъртвец.
Очевидно по онова време хората са вярвали в чудеса много повече и са тълкували много неща.
От Библията знаем, че е имало само едно истинско възкресение на мъртвите с промяна на същността, а именно това на Исус Христос.
Имало е и други случаи на възкресяване на мъртъвци, като например Лазар, но тези хора са си останали нормални хора и след това са продължили да живеят нормално и в някакъв момент отново са умрели.
Как днешните хора биха тълкували такива чудодейни изцеления, каквито е правил Исус по онова време, и как биха разказвали на другите за тях?
Хората с езотерични наклонности вероятно биха разказали за духовно изцеление, рационалистично настроените хора може би биха се опитали да намерят обяснения, че всичко е било психоматично, и т.н.
Хората много често се опитват да обяснят всичко, да го разберат и да могат да го контролират.
Особено при свръхестествените изцеления, аз се препъвам в това отново и отново. Всъщност и днес все още има дарби на изцеления, както се казва например в 1 Коринтяни 12:28. Само че не съм много сигурен как точно се има предвид това. В някои преводи на този пасаж се казва, че Бог дава дарби, за да оздравяват, в други преводи се казва, че има хора, които имат дарбата да изцеляват.
Така че дали Бог дава свръхестествени изцеления на някои хора в специални ситуации, или има християни, които на практика винаги имат дарбата на изцеление и винаги могат да я използват?
Основният гръцки текст изглежда позволява и двата превода. Намирам второто тълкуване за доста трудно, защото ми се струва, че то контролира и доминира над Божиите дарове на благодатта. Но може би греша.
Нека сега да оставим входната точка на този текст и да преминем към същността му.
Новият човек
Прочетох отново стихове 3 и 4:
С ръка на сърцето: кой от вас, например, е написал такова изявление на бившия германски канцлер Шрьодер, когато той си избра съпруга номер 5?
Всъщност Шрьодер трябваше да плати обезщетение за болки и страдания на бившата на 5-ата си съпруга, защото условието на развода беше тази съпруга отново да се раздели с Шрьодер, тъй като докато все още са били женени, тя вече е имала връзка с Шрьодер.
Това не се е случило, поради което бившият съпруг е завел дело срещу Schröder и го е спечелил.
При подобни новини човек се чуди защо изобщо стават новини. Открих статия за нея само в Bild.de, новинарски портал, който обикновено избягвам.
На пръв поглед изглежда, че става дума за подобен случай.
Очевидно Ирод е отнел съпругата на брат си Филип и сам се е оженил за нея, а това е било в разрез с тогавашния закон. И съпругата очевидно се съгласява с това, защото подстрекава Ирод да хвърли Йоан в затвора.
Не искам да се спирам на това дали подобен закон би имал смисъл и днес, или не. Лично аз смятам, че законодателят трябва да се съсредоточи върху областите, които гарантират поддържането на съжителството, а не да се произнася чак до въпросите на личния живот.
Лично аз, най-общо казано, смятам, че разводът е неправилен и според Библията той не е желан. Но всички ние сме несъвършени, грешни човешки същества и в резултат на това можем да станем толкова виновни един за друг, че това вече да не е възможно. Затова винаги ще има раздели и според мен е правилно и това, че принципът на вината е премахнат при разводите. В края на краищата по какви критерии трябва да се преценява вината при раздяла?
Цената на етиката
Но нека сега най-накрая да стигнем до същността на текста.
Нека си изясним за какво Йоан е хвърлен в затвора. Той критикува начина на живот на владетеля.
Той попада в затвора заради етичен проблем.
Не е бил арестуван заради Евангелието, заради човешките права или нещо подобно, а защото е критикувал личното, неправилно поведение на един владетел.
Каква всъщност е стойността на етиката за нас?
Това е трудно.
Ако ни беше забранено да говорим за Евангелието, тогава, надяваме се, нямаше да се придържаме към него.
Но да критикуваме личното неправилно поведение на един човек, при това доста деспотичен владетел, трябва ли?
Между другото, това е опасно и днес.
В Турция например съществува член 299 от турския Наказателен кодекс, който заплашва с до четири години затвор обидата на президента. Откакто Ердоган е на власт, използването на този параграф се е увеличило с 500% в сравнение с неговия предшественик (източник: Wikipedia).
Всяка критика по негов адрес вече се обвинява в обида.
Вземете например съмнението относно академичната степен на Ердоган. Според турското законодателство президентът трябва да има университетска диплома. Вероятно представеният от него документ не е автентичен, имената и датите не отговарят на действителността. Това се казва в Уикипедия.
От чисто юридическа гледна точка човек би могъл да критикува това, но поне в Турция рискува много по този начин, дори затвор.
Струва ли си?
Правилно ли е било Йоан да критикува начина на живот на Ирод? Човек може да заеме и позицията, че властите така или иначе правят каквото си искат, а ние използваме времето, за да посочим Исус, което е и мисията на Йоан.
Но мисията на Йоан не е била само да посочи идването на Месията, а и да изясни защо хората се нуждаят от Месията.
Пример от Лука 3, 7.8; NL
Сега Йоан също беше специален човек със специална мисия. Не можех да говоря по този начин. Надявам се, че по моя начин на живот можете да разберете поне малко, че съм християнин, че винаги съм готов да донеса своите грешки и грехове на Исус и че също така съм готов да се променя или да позволя на Бога да ме промени.
Може би само от поръчението на Йоан може да се види, че той доста безболезнено е държал на провиненията си срещу Ирод.
Но пак повтарям, колко струва за нас етиката?
Да вземем например въпроса за "аборта". В лагерите на зелените и левите има доста гласове, които искат напълно да се премахне параграф 218 и да се счита за основно право на жените.
Ако се изкажем публично по този въпрос, ще се направим непопулярни. И за да се влоши положението по този конкретен въпрос, Католическата църква, която винаги е била важен противник на абортите, напълно заложи доверието си по отношение на защитата на правата на човека поради всички скандали със злоупотреби.
Разбира се, това не винаги е лесно. Вярвам, че по принцип сме съгласни по въпроса за отхвърлянето на абортите, без да навлизаме в прекалено много подробности.
С други етични въпроси е по-трудно. Йоан извлича решението си от една заповед в Стария завет и не мисля, че самото му решение изобщо е било поставено под въпрос.
Днес ние извличаме етичните си съждения от цялата Библия, също и от нашия опит, и често се налага да бъдем много отбрани там, защото, разбира се, човек може да греши.
И също така ми е трудно да преценя колко сериозно е провинението.
Един пример от политиката: берлинската политичка Франциска Гифи е измамила при защитата на докторската си дисертация и затова е била лишена от докторска степен. Изпитната комисия постанови: "Докторската степен е придобита чрез поне условно умишлена измама в значителна степен. По този начин дисертацията не отговаря на изискванията на Добрата научна практика".
Сега се чуват гласове, които казват, че можеш да правиш добра политика и без докторска степен. Разбира се, че е така.
Но как нейното поведение се вписва в желаната работа като кмет на Берлин? Как тогава Берлин функционира като център на науката?
Виждаме, че темата за етиката остава трудна и нерядко се налага да се прави преценка за всеки отделен случай.
Справяне с обвиненията в неправомерно поведение
Нека да разгледаме как е било разгледано обвинението в неправомерно поведение.
Ирод е искал да убие Йоан, но се е страхувал от въстание. Властта е по-важна от личните чувства, затова той е хитър деспот.
Но неговата (нова) съпруга също била вбесена от критиките на Йоан и затова убедила Ирод поне да го вкара в затвора. Но това не ѝ било достатъчно. Тя използва дъщеря си, за да принуди Ирод да убие Йоан.
От този текст също така научавате, че не бива да обещавате всякакви неща без причина: "Без значение какво искаш, ще го получиш".
Така че известна остатъчна трезвост насред цялата еуфория никога не вреди.
Очевидно тази жена на име Иродиада е била толкова наранена в гордостта си, че е действала независимо. В края на краищата все още е съществувал рискът от въстание.
Сега никой от нас тук не е деспот или съпруг на деспот, но критиката може да ни подразни, мен също.
Лично на мен понякога ми трябва един ден, за да преодолея гнева си и след това, с дистанция, рационално да преценя за себе си дали критиката, отправена към мен, е оправдана или неоправдана.
А също и тонът, а също и средата прави музиката. Онзи ден забелязах, че съм много по-дружелюбен в аналогов режим, отколкото в чат. Да, там често пишеш това, което те трогва или дразни, и формулировката нерядко е неволно остра.
Лично за себе си искам да се науча да приемам критика и да преодолея доста бързо евентуална фаза на гняв.
И също така искам да се науча отново и отново да изразявам критиката по такъв начин, че другият човек да не се ядоса и със сигурност да не ми поиска главата в чиния.
Резюме
Обобщавам.
- Чудесата на Исус се тълкуват по различен начин, но можем да бъдем сигурни, че Исус Христос извършва чудеса и днес.
- Разгледахме накратко примера на нашия бивш канцлер, че понякога въпросът за неправомерното поведение не е важен за обществото.
- Йоан е бил много загрижен за етичните нарушения на тогавашния владетел и е отишъл в затвора за това. Сега Йоан е имал и задачата да подчертае греховността на човешките същества и следователно необходимостта от Месията. И той направил това независимо от последствията.
- Дори и да не говорим като Йоан, понякога се налага да заемем позиция по етични въпроси и може би да станем непопулярни. Друг пример от политиката ни показа, че достатъчно често етичното поведение трябва да се разглежда в отделни случаи.
- Критиката може да предизвика гняв и човек трябва да се научи да се справя с нея. Тонът и средата също са важни. И по възможност трябва да се научим да критикуваме така, че другият човек да не се ядосва.