Въведение
От известно време се интересувам от темата за "защитната стена" или алтернативно от темата за "червените линии". И двете теми са свързани по някакъв начин.
Бях споменал за това на предишната репетиция за поклонение и веднага последва десетминутна дискусия между двама участници в нашата група за поклонение, без да съм казал нищо друго по въпроса.
Това означава, че темата по някакъв начин вълнува хората и следователно не е най-лошата тема за проповед.
В момента в политическите медии често се чува "защитна стена". Целта е да се дистанцират от AfD, както несъмнено сте прочели и чули в медиите.
Буквално казано, защитната стена е стена, която е особено огнеустойчива и по този начин предотвратява разпространението на огъня. Съществуват т.нар. класове на пожароустойчивост за стените, както и за вратите. Поне когато ние строяхме по онова време, правилото беше, че стените между две отделни жилищни единици трябва да имат клас на пожароустойчивост F90, т.е. да издържат на пожар в продължение на 90 минути.
"Защитни стени" съществуват и в областта на информационните технологии, където те се наричат "защитни стени" и имат за цел да предотвратят проникването на зловреден софтуер в компютъра или излизането на съществуващ зловреден софтуер от компютъра.
Но това е само странична бележка...
В момента в политиката много се говори за това. Мнозина например настояват ХДС да поддържа защитна стена срещу AfD. Мнозина се опасяват, че дясноекстремистките идеи ще станат обществено приемливи, ако те работят заедно с AfD. Мога да разбера това, а и аз отхвърлям AfD, отдавна съм погледнал програмата им и не мисля много за нея. Но не е важно какво мисля политически, просто искам да въведа този термин.
"Червените линии" са нещо подобно на "защитна стена". Къде е границата за мен?
Пример Лутер
Интересен пример за това откриваме в църковната история: Мартин Лутер. В статията за Лутер в Уикипедия (https://de.wikipedia.org/wiki/Luther) се описва, че по онова време той имал тотални проблеми с изповядването на греховете и продажбата на индулгенции. Според тогавашната доктрина при изповед човек е трябвало да покаже истинско, цялостно покаяние и след като изповяда греховете си, да направи удовлетворение или обезщетение, което отчасти се е правело чрез купуване на писма за индулгенция.
Лутер не може да се примири с това. Той е на мнение, че никое човешко същество не може да изпита такова всеобхватно покаяние, а че грешният човек трябва да се обърне единствено към жертвата на Исус Христос.
Той също така отрича удовлетворението или възстановяването, защото вярва, че оправданието може да дойде само от благодатта.
Докато размишлява върху Римляни 1:17; LUT, той осъзнава това:
Този стих от Библията го довежда до новото му разбиране за Писанието: Божията вечна праведност е чист дар от благодат, който се дава на човека само чрез вяра в Исус Христос. Никакви лични усилия не могат да наложат този дар. Дори вярата, приемането на дарената благодат, не е човешко дело
Единствено благодатта е защитната стена на Лутер, зад която той не може да се оттегли. Тогава той бил осъден, но защитен от някои принцове, и така се родила Протестантската църква.
В началото тази дискусия се водеше на латински език в академичните среди. По-специално дебатът за индулгенцията първоначално беше разбран само от специализираната аудитория. След това Лутер написва "Проповедта за индулгенциите и благодатта" на немски език, което прави прозренията на Лутер достъпни и за хора, които не са учени.
Как изглежда подобна дискусия днес? Църквите като цяло са подложени на натиск. Не е ли по-добре да се държим заедно, отколкото да спорим?
Реформацията не е единственият църковен разкол. Най-известното е разделението между православни и католици през 1054 г.
Първата баптистка общност в Англия също е основана от Томас Хелвис, който е обърнал гръб на англиканската църква. Това е било свързано с учението на Англиканската църква за кръщението, например.
Имат ли смисъл подобни дискусии за преподаването днес?
Какво да кажем за доктриналните разграничения или защитни стени като тези, формулирани от Лутер? "Тук стоя, не мога да направя друго." е изречението, което се приписва на Лутер като негови заключителни думи по време на Диетата във Ворм. Сред учените няма консенсус дали той наистина е казал това; вероятно не е действал толкова обидно, колкото често го представят, но наистина не е могъл да се сдържи.
За средностатистическия гражданин, който е далеч от църквата, подобни дискусии могат да звучат по-скоро като латинския език от времето на Лутер.
Но за моята вяра и, бих казал, за нашата вяра тук, в църквата, разбирането на Лутер за праведност чрез вяра е много важно. Не можем да се върнем назад към това. За мен това е червена линия по отношение на съдържанието.
Червената линия в Библията
В Библията също откриваме някои забележителни твърдения в тази насока, например Исус Христос казва в Лука 11, 23; NL
В превода на Лутер тя звучи така:
Исус ясно призовава за решение тук. Няма такова нещо като неутралност.
Нещо подобно се казва и за Исус Христос в Деяния 4, 12; NL:
От чисто доктринална гледна точка това трябва да бъде нашата червена линия, нашата защитна стена. Спасението е само в Исус Христос, без Исус Христос нашето християнство, нашата църква, няма смисъл.
Червени линии в християнската практика
И така, какво общо има всичко това с практическия християнски живот?
Някои хора може да се стреснат, когато се изразя с толкова строги думи, и да се опасяват, че сега правя някакво разграничение спрямо другите.
Искам да разгледам един пасаж от Марк 9, 38-41; NL:
Този текст сякаш противоречи малко на това, което казах по-рано. Така че очевидно не става дума за съдене на други християни.
Учениците се оплакват: "Той не ни принадлежи, не е сертифициран баптист, със сигурност не прави всичко както трябва".
Не е нужно да съдим или да оценяваме вярата на другите. Мисля, че това е ясно от текста тук.
Може да сме на път с Исус, но все още сме ученици. Това отношение е прекрасно описано в Деяния 17:11; в Новия завет:
Този превод "пристрастен" е интересен. Никога не трябва да губим тази перспектива на ученика, независимо на колко години сме. По-специално, винаги трябва да имаме предвид, че другият човек също може да е прав.
Не се казва как са се държали солунците по онова време. Може би те са били скептични към Павел. "Не ми казвай нищо, аз вече знам всичко това" или нещо подобно.
Това сега изглежда в противоречие с изказванията за защитните стени и червените линии от по-рано, но по някакъв начин е свързано.
Лутер е бил част от църквата и като монах всъщност е бил длъжен да поддържа това учение, което е признавал за погрешно. И той е трябвало да заеме позиция и да понесе последствията.
В днешно време сякаш от нас се изисква да заемаме все повече позиции. Например, дали сме против десния екстремизъм, дали подкрепяме енергийния преход? Разбира се (аз съм). Какво мислим за войната в Украйна? Какво мислим за ваксинирането и т.н. А засилващата се поляризация може да направи все по-трудно изразяването на мнението ви в зависимост от това къде стоите. Лично аз намирам много неща за очевидни, но така мислят и други.
Но нека оставим политическите въпроси настрана.
Спасението е само в Исус Христос. И ние сме оправдани пред Бога само чрез вяра в жертвата на Исус. Това е нашата защитна стена, нашата червена линия, отвъд която не можем да се върнем, както не е могъл да направи и Лутер.
Според традицията Лутер изглеждал доста предпазлив, треперещ и колеблив, т.е. младият Лутер. С напредването на възрастта Лутер става малко по-открит, но това е друга тема.
И този тип поведение съответства приблизително на поведението на християните във Верея: учещи се и без предразсъдъци.
Така че нека постоянно се придържаме към Исус Христос, към опрощението на греховете, към праведността чрез вяра и да останем смирени ученици по пътя, смирени и към другите.
Резюме
Нека обобщим:
- Днес мислихме за защитни стени и червени линии.
- Лутер е бил част от църквата и не е можел повече да подкрепя това, което е смятал за фалшиво учение. Той просто не можел да постъпи по друг начин.
- Според Библията Исус е единственият път, праведност и живот чрез опрощаване на греховете, което не подлежи на обсъждане от християните.
- Не е нужно да съдим другите, ние сме на път, надяваме се, че нямаме предразсъдъци, а сме смирени ученици.